четвъртък, 1 януари 2015 г.

Домът на мис Перигрин за чудати деца

Преди всичко искам да ви честитя Новата година и да ви пожелая много смях, щастие и сбъднати мечти.
Тъй като съм решила да експериментирам, ще публикувам подобие на ревю. Не знам как се прави, но за всичко си има първи път, нали?

Нека започнем от корицата, която е прекрасна. Допада ми това съчетание на сивите нюанси, а момичето, което левитира е просто вълшебно...
Започнах книгата със скептично настроение, поради множеството противоположни коментари, относно нея, но мога да кажа, че е страхотна. Определено не е книга за всеки, аз просто обичам такъв тип книги.
Няма как да пропусна прекрасните илюстрации. Признавам си, че ги разгледах всичките, още преди да започна да чета книгата, но след това те добиха много по-голям смисъл.
Когато дядото на 16-годишният Джейкъб умира, убит от чудовище, животът му е на път да се преобърне изцяло. След като става свидетел на тази смърт той се затваря в себе си. Всички се опитват да го убедят, че е луд, че това същество е халюцинация, плод на неговото въображение, причинено от стресова реакция, но Джейкъб знае точно какво е видял. Решен да изпълни последните думи, последната молба на дядо си, Джейкъб и баща му потеглят за усамотен остров, където се намира къщата за сираци на мис Перигрин, в която е израснал дядо му. След ожесточено лутане по тресавища и блата, той намира останките от някогашното сиропиталище, инцидентно срутено по времето на Втората световна война. След като изследва стаите и намира необикновени фотографии и странни предмети, той допуска, че може би тези деца не са били обикновени и е имало причина, поради която са били тук. И може би са още живи. В този момент Джейкъб разбира, че всички невероятни и потресаващи истории и разкази, които е научил от дядо си са истина. Намирайки приятели на неочаквано място, той разбира кой е всъщност и на какво е способен.
Обичам фентъзита, чиято развръзка е накрая, но мразя факта, че никога не познавам кой е дърпал конците през цялото време.
Спойлер: Наистина шийпвам това между Ема и Джейкъб, но ми е като връзката на Елена и Стефан от Дневниците на вампира. Някак си сладка, но невъзможна. (дано не съм права). Знаех, че ще се получи нещо между тях още от първата им среща.
Книгата на моменти е много хумористична, обикнах ги тез деца...
Нямам търпение за следващата книга Hollow city, която се очаква да бъде при нас след няколко месеца. Силно се надявам и този път да запазят невероятният дизайн на книгата.

2 коментара:

  1. макар и самата аз да не харесвам книгата, ревюто ти е прекрасно! с:

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Вдъхновявам се от твоите ревюта напоследък. :)

      Изтриване