вторник, 25 август 2015 г.

READ се "връща към живот''

Преди около 6 месеца спрях да публикувам в блога, поради причината, че не исках да се разсейвам с нищо 2 месеца преди матурите. И в началото наистина го мислех. 
След това изпитите минаха, резултатите и класиранията излязоха на бял свят и аз бях приета в ново училище, но нямах никакво желание да продължа да публикувам. Имах чувството, че съм изпаднала в нещо като reading slump, но не от гледна точка на четене, а на всякакъв вид писане. Истината е, че никога не съм искала блог, нито съм мислела да създам такъв.
Няколко седмици, след като ми показа блоговете на Ева и Зин, най-добрата ми приятелка, Ками, ми се обади и каза: "Мони, създадох блог и те добавих. Включи си лаптопа и напиши нещо." Тъй като нямах никаква идея какво да кажа, реакцията ми беше: "Доообре.....Включвам го." Дали заради тогавашното ми нежелание да пиша, или поради факта, че нямах никаква идея какво правя, първите ми няколко поста бяха като: "Хей, Игрите на глада: Сойка присмехулка част 1! Иди го гледай! Чао." След известно време започнах да се наслаждавам на писането и публикувах често. Почти всички мои постове сега са изтрити. За едни съжалявам, за други - не. 
Едно от най-големите предимства, дошли с блога, е запознанството ми с други книжни блогърки. Чувството да намериш хора, с които имаш сходни интереси, които четат същите книги като теб, е невероятно. Обичам факта, че си създадох толкова нови приятелства, които се надявам да опазя още дълго време. Предполагам, че те са една от причините, поради които пиша този пост. 
Другата причина, породила желанието ми да "върна блога към живот", е постът на Миш: "Хората четат все по-малко?" . В последно време хората, които четат, се увеличават все повече. И колкото и невероятно да ви звучи - книжните блогове имат голяма заслуга за това. Дали случайно ще попаднеш на ревю за книга, в което ще се влюбиш, и единствената ти мисъл ще е да отидеш до книжарницата. Дали ще попаднеш на някой BookTag, в който е спомената любимата ти книга, и ще започнеш да следиш блога с интерес... Знам само, че докато четях нейния пост, си помислих: "Искам да бъда част от това. Искам да мотивирам хората да четат." 
Не гарантирам, че с бъдещите ми постове ще изпълня това мое желание, но ще бъда радостна за всеки един човек, който съм побутнала към света на книгите. 

сряда, 25 февруари 2015 г.

March TBR - Мони

Както сигурно вече знаете, последните месеци не бяха много силни откъм книги, а следващите три също няма да бъдат, поне докато не минат изпитите. Колкото и да се опитвам да съчетавам ученето и четенето - математиката просто ме зове. След като осъзнах, че се разсейвам повече, отколкото трябва, си дадох обещание /а и на мама/, че ще чета свободна литература единствено петък, събота и неделя. Но с приближаването на матурите се оказвам все по-натрупана с домашни, следователно времето за четене намалява все повече. Въпреки това ще се опитам през този месец да прочета поне 2-3 книги.
Първата книга, която смятам да прочета през Март е "Лабиринтът". Или по-точно казано - да я довърша. Преди няколко месеца /когато гледах четвърти сезон на Teen Wolf и припках по Дилън О'Брайън/ реших да отида и да гледам филма. И едва ли трудно ще познаете, че моментално се влюбих в него. Първата мисъл, която ми се въртеше в главата, когато излязох от залата, беше: ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТА КНИГАТА!!! Сега, след като прочетох няколко глави, започвам да се дразня на дребните промени, внесени във филма. Но книгата ми харесва много.  На всяка страница излиза по някоя  подробност за Езерото и е изумително как едното се свързва с другото и се получава едно цяло. Всичко е тооооолкова потайно...
Втората книга, която мисля да започна веднага след като приключа с първата е "В обгорени земи" - втората от поредицата. Тъй като заради филма имам някаква представа какво ще се случи в първата книга и как ще завърши, нямам търпение да видя как ще се развият нещата във втората. Искам малко повече Нют! /отделете момент за мен и Ана, които скърбим, поради факта, че актьорът който играе Нют е на 24... На вас не ви ли изглежда на 18?! Най-много на 19!/
Третата и последна книга, през които страници смятам да премина този месец, е Бунтовници на Вероника Рот. Първата книга - Дивергенти, прочетох преди няколко месеца /и то отново след като изгледах филма (Don't kill me)/. Бях се мотивирала да си купя втората и да я прочета възможно най-скоро, но тогава излезе "Единствената" и заинтересоваността ми се изпари. В началото на Февруари отидох до книжарницата, за да си взема "Елинор и Парк", но /разбира се/ я нямаше в наличност. Изборът беше малък, затова грабнах "Бунтовници" и "Предани", казвайки си: Време е! Нямам търпение да се срещна с Тобиас отново. It's been a long time. Пък и се вдъхнових от факта, че филмът излиза този месец, а аз съм твърдо решена този път да съм прочела книгата, преди да вляза в залата.


петък, 30 януари 2015 г.

Създадена от дим и кост - първо ревю

Обичам книгата.

Обичам емоциите, които ме връхлетяха, след като стигнах до последната страница.

Обичам описанията, които ме накараха да затая дъх.

Обичам и Акива, Кару, Зузана, Исса и  Бримстоун /има и още/.

ОБИЧАМ ЛЕЙНИ ТЕЙЛЪР.

Мога да я препрочета още 1000 пъти и едва ли някога ще ми омръзне. Може да се усети, че в момента съм на режим fangirl. Трябва да си призная, че не ме интересуват много, много несвързаните думи, които ще съдържа ревюто ми… /очевидно ще има доста такива/

Всъщност, от 2013 година се каня да прочета тази книга и останалите от трилогията и сега, когато го направих се чувствам сякаш трябва да намеря Лейни Тейлър и да я накарам да напише още няколко книги. Знам, че тъкмо започнах 2-рата книга, но си мисля, че три книги няма да са ми достатъчни. Дори сега се опитвам да се сетя за някой начини, с които мога да забавя четенето, но дори и да ми дойде наум нещо, как ще мога да пренебрегна интереса ми към случващото се в следващите две? Заинтересоваността ми ме изяжда и ме кара да чета по цели дни, а когато чета толкова задълбочено и бързо, докато се усетя съм на последната страница.

Така, мисля да започнем от резюмето:
  Кару рисува в скицниците си изумителни създания, които може и да са измислени, но може и да са истински. Тя говори много езици и не всички са човешки. Яркосинята и коса не е боядисана. Има странни татуировки, две от които са на дланите и, но не помни кога и как ги е получила. Коя е тя? 
     Какво е тя? Това е въпросът, чийто отговор е решена да открие.

Всичко съдържа доста тайнственост в началото – Кару посещава различни кътчета по света, за да предостави зъби на Бримстоун. Най-интересното е, че тя дори не знае за какво му трябват зъбите. Първоначално всичко върви добре, но после Кару се сблъсква с ангелът /красивият ангел/ Акива /серафим/. От там постепенно започва да се изяснява всичко.

Харесаха ми смешните моменти в книгата, а глупавите желания на Кару ме накараха да се хиля повече отколкото трябва . Обичам Зузана, защото със своите фрази, също предизвика смеха ми. Ако приятелството им се беше разрушило щях да хвърля книгата и следващото ми начинание щеше да е търкаляне по пода /съдирайки се от плач/. Може и да е странно, но по едно време шипвах повече Кару и Зузана.



Тук е времето, в което се оплаквам, че не съм на мястото на Кару или на Акива. Защо? Защо не съм на тяхно място?  Искам и аз да разбера чувството, когато всички те гледат с почит и възхищение /понеже нали са супер пленителните/.

няколко микса /или каквото е там/ в 8tracks: 
https://8tracks.com/faindri/your-soul-sings-to-mine
https://8tracks.com/asriels/songs-for-karou-and-akiva
https://8tracks.com/chimeric/resurrectionist


Ревюто не се получи много добре, но като за пръв път съм доволна. Може и да имам допуснати грешки, за което предварително се извинявам. 

сряда, 21 януари 2015 г.

Предложения



 Не съм писала пост от доста време, за което се извинявам.

Извинявам се, защото уж щях да публикувам по-често...

Този пост няма да е нещо интересно. Просто, може ли някой да ми препоръча книги? Благодаря предварително на тези, които ще оставят коментар с книгите, които са ги впечатлили...

вторник, 20 януари 2015 г.

Най-чакани книги за 2015

Когато реших да напиша такъв пост, за момент ми мина през ума просто да публикувам презентацията на Егмонт.
Няма да ги класирам или нещо подобно, защото е прекалено трудна задача.
1. Започвам с Hollow city на Рансъм Ригс. Мисля, че всички знаете колко много харесвам първата книга. Моля се единствено да запазят прекрасния дизайн.
2. Разбий ме на Тахере Мафи. Тази книга вече е на книжния пазар, но тъй като съм "късметлийка", на 17.01. не можах да я намеря в нито една книжарница в София. Така че за мен още е в списък "чакани".
3. Елинор и Парк на Рейнбоу Роуъл. Иска ми се да не бях толкова любопитна и да не бях прочела откъса, представен от издателството. Честно, трябва да се измисли знак, гласящ: "Ако не искате да бъдете спойлвани, не четете пролога!". Не го правете, преминете направо на глава 1.
4. The Copper Mask /продължението на Магистериум/ на Касандра Клеър и Холи Блек. Когато тези две авторки се съберат, се получава нещо невероятно!
5. The Bane Chronicles на Касандра Клеър. Не съм много сигурна, че ще се издава в България. Не казаха ли Ибис, че се интересуват от поредиците на Касандра?
6. Принцът и Стражът/Кралицата и Любимката на Кийра Кас. Две новели, свързани с Изборът. Щастлива съм от факта, че решиха да ги издадат. Нямам търпение.
7. Наследницата на Кийра Кас. Ще ми е малко странно да чета за дъщерята на Америка и Максън, но пък Избор с 32 момчета не звучи толкова зле...
8. Ние, лъжците на Е. Локхарт. Резюмето и ме грабна, пък и цял BookTube беше луднал по нея лятото, така че предполага да бъде интересна.
9. The Tapper Twins Go To War(With Each Other) на Джеф Родки. Толкова много ми се чете комедия, че едва ще я дочакам.
10. The It Girl на Кати Бърчал. Същото, като предишната...
11. Unravel me/Ignate me на Тахере Мафи. Като гледам коментарите за първата, разбирам, че ще съм на режим fangirl през цялото време.
12. Ще завърша с Winter на Мариса Мейър. В най-скоро време трябва да започна поредицата, защото съм голям фен на киборгите.

четвъртък, 1 януари 2015 г.

Домът на мис Перигрин за чудати деца

Преди всичко искам да ви честитя Новата година и да ви пожелая много смях, щастие и сбъднати мечти.
Тъй като съм решила да експериментирам, ще публикувам подобие на ревю. Не знам как се прави, но за всичко си има първи път, нали?

Нека започнем от корицата, която е прекрасна. Допада ми това съчетание на сивите нюанси, а момичето, което левитира е просто вълшебно...
Започнах книгата със скептично настроение, поради множеството противоположни коментари, относно нея, но мога да кажа, че е страхотна. Определено не е книга за всеки, аз просто обичам такъв тип книги.
Няма как да пропусна прекрасните илюстрации. Признавам си, че ги разгледах всичките, още преди да започна да чета книгата, но след това те добиха много по-голям смисъл.
Когато дядото на 16-годишният Джейкъб умира, убит от чудовище, животът му е на път да се преобърне изцяло. След като става свидетел на тази смърт той се затваря в себе си. Всички се опитват да го убедят, че е луд, че това същество е халюцинация, плод на неговото въображение, причинено от стресова реакция, но Джейкъб знае точно какво е видял. Решен да изпълни последните думи, последната молба на дядо си, Джейкъб и баща му потеглят за усамотен остров, където се намира къщата за сираци на мис Перигрин, в която е израснал дядо му. След ожесточено лутане по тресавища и блата, той намира останките от някогашното сиропиталище, инцидентно срутено по времето на Втората световна война. След като изследва стаите и намира необикновени фотографии и странни предмети, той допуска, че може би тези деца не са били обикновени и е имало причина, поради която са били тук. И може би са още живи. В този момент Джейкъб разбира, че всички невероятни и потресаващи истории и разкази, които е научил от дядо си са истина. Намирайки приятели на неочаквано място, той разбира кой е всъщност и на какво е способен.
Обичам фентъзита, чиято развръзка е накрая, но мразя факта, че никога не познавам кой е дърпал конците през цялото време.
Спойлер: Наистина шийпвам това между Ема и Джейкъб, но ми е като връзката на Елена и Стефан от Дневниците на вампира. Някак си сладка, но невъзможна. (дано не съм права). Знаех, че ще се получи нещо между тях още от първата им среща.
Книгата на моменти е много хумористична, обикнах ги тез деца...
Нямам търпение за следващата книга Hollow city, която се очаква да бъде при нас след няколко месеца. Силно се надявам и този път да запазят невероятният дизайн на книгата.