След това изпитите минаха, резултатите и класиранията излязоха на бял свят и аз бях приета в ново училище, но нямах никакво желание да продължа да публикувам. Имах чувството, че съм изпаднала в нещо като reading slump, но не от гледна точка на четене, а на всякакъв вид писане. Истината е, че никога не съм искала блог, нито съм мислела да създам такъв.
Няколко седмици, след като ми показа блоговете на Ева и Зин, най-добрата ми приятелка, Ками, ми се обади и каза: "Мони, създадох блог и те добавих. Включи си лаптопа и напиши нещо." Тъй като нямах никаква идея какво да кажа, реакцията ми беше: "Доообре.....Включвам го." Дали заради тогавашното ми нежелание да пиша, или поради факта, че нямах никаква идея какво правя, първите ми няколко поста бяха като: "Хей, Игрите на глада: Сойка присмехулка част 1! Иди го гледай! Чао." След известно време започнах да се наслаждавам на писането и публикувах често. Почти всички мои постове сега са изтрити. За едни съжалявам, за други - не.
Едно от най-големите предимства, дошли с блога, е запознанството ми с други книжни блогърки. Чувството да намериш хора, с които имаш сходни интереси, които четат същите книги като теб, е невероятно. Обичам факта, че си създадох толкова нови приятелства, които се надявам да опазя още дълго време. Предполагам, че те са една от причините, поради които пиша този пост.
Другата причина, породила желанието ми да "върна блога към живот", е постът на Миш: "Хората четат все по-малко?" . В последно време хората, които четат, се увеличават все повече. И колкото и невероятно да ви звучи - книжните блогове имат голяма заслуга за това. Дали случайно ще попаднеш на ревю за книга, в което ще се влюбиш, и единствената ти мисъл ще е да отидеш до книжарницата. Дали ще попаднеш на някой BookTag, в който е спомената любимата ти книга, и ще започнеш да следиш блога с интерес... Знам само, че докато четях нейния пост, си помислих: "Искам да бъда част от това. Искам да мотивирам хората да четат."
Не гарантирам, че с бъдещите ми постове ще изпълня това мое желание, но ще бъда радостна за всеки един човек, който съм побутнала към света на книгите.
